6-ти септември

Днес, шести септември 2012 година се навършват 127 години от един от най-великите моменти в българската история, а именно – Съединението. Предполагам много от вас знаят как е станало, и всички подробности са ви известни от статии във Фейсбук и други сайтове, които харесвате и споделяте и съм убеден, че чете и запомняте. Мисълта ми е в съвсем друга насока обаче.

С какво можем да се похвалим, ние българите, почти век и половина по късно? Обеднинение не виждам. Съюзяват се само групировки, организации и т.н. и то не за благото на родината, а за собствена полза. Да, то това е ясно, нали парите въртят света. Но какво става в мрежите – всеки е недоволен от другите, наливат се, псуват се… Къде е патриотичната мисъл в останалите 360 дни в годината, като изключим националните празници? Къде са цитатите на Ботев, Левски, Вазов, Раковски, Каравелов? Кога мислите за България ? Когато и тя мисли за вас ли? Какво става, българино? Още се гордееш с историята си? А защо не почнеш да пишеш и нова? Защо не почнеш да се гордееш със себе си? И с това което ТИ си направил за благото на Майка България? Кога ще дойде това време? Кога ще се появят новите Будители? Кога ще обявим нов герой на отечеството? Кога? Може би когато всички действаме като един, и този нов герой се окаже целия български народ…

„Съединението прави силата“                                           Чести празник, българино !

Advertisements
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Рей

13 май, 1865г.
Ранчо Палмито, Тексас.

Последен ден от Гражданската война в Америка. Победа за Конфедерацията, в битката, не във войната. Стотици ранени лежат в лазарета. Убити се стелят на бойното поле. Няколко изморени войника проверяват за живи като ходят и бодат със щика си телата. Усилията им са безуспешни. Силен вик – още някой бе лишен от крак. Южняците ликуват Пировата победа с глътка уиски. От всички най-спокоен изглежда Рей.
Той беше талисманът на дивизията. Хубав, снажен мустанг. С буйна грива и игрив характер. Нарекоха  го Рей (англ.пр. – лъч) понеже бягаше със „скоростта на светлината“.  12 пехотен полк го бяха намерили ранен преди 1 година в Остин, Тексас. Бяха се погрижили за счупения крак на коня и го бяха взели със себе си, не толкова като боен, а като талисман. За американците конят е нещо като свято животно, особено за фермерите.
Рей стоеше зад една палатка и кротко наблюдаваше как приятелите му биваха изнасяни на носилки или на ръце. Част от тях биваха хвърляни в каруци, които отвеждаха телата до общ гроб. Мустангът разбираше, че няма да ги види повече, въпреки че беше само животно. То беше свикнало с хората около него. Знаеше, че те го спасиха. И не малко пъти той ги е спасявал, измъквайки ранени под кръстосания огън. Жалните му големи очи издаваха тъгата, която го бе налегнала.
Стана малко след обяд. Въпреки пораженията, войниците не забравиха да нахранят Рей. Сипаха му малко от останалата им храна и го потупваха доволно. Те знаеха, по-скоро си мислеха, че той им е донесъл успех в тежката двудневна битка. Та нали им беше талисман… След като похапна, мустангът реши да обходи бойното поле. Като че ли търсеше някой, та и той като войничетата вървеше и побутваше с муцуна някои от телата.
– Сигурно търси Джон – чу се коментар от към палатките. – Нали той го беше открил зад онези храсти?
-Да, но надали е жив. Той беше в предните редици, а след неуспеха на Джордж и Кливланд да намерят оцелели в задния строй, мисля, че е безсмислено. Но нека да потърси, и без това е просто животинче. Не разбира… – отговори друг глас.
Стана надвечер. Получи се съобщение, че Конфедерацията капитулира и войниците бяха във възторг. Въпреки че загубиха войната, те ще се приберат по домовете си и ще видят роднините си. Най-накрая… След 5 години цапане в калта и пушкане по сънародници. След скандирания на имена на техни генерали и вдигане на наздравици за убити приятели, решиха да посветят тост за Рей.
– За Рей ! – изкрещяха вкупом няколко войници. Поозъртаха се и го видяха – той продължаваше да търси своя спасител.
– Горкичкият, сигурно разбира за какво става въпрос – тъжно се обади един.
– Не ставай глупав. Той е кон ! – възмутено се обади втори.
И така веселбата продължи със спомени за битки, със сълзи за приятели, сълзи за роднини. Сълзи от болка и от радост.
Не минаха и още 2 часа, когато се чу конски тропот. Всички го чуха, въпреки бурните наздравици и смях. Те знаеха какво значи това – Рей води някой ранен ! Доста от тях сами бяха транспортирани от мустангът. Затичаха се и го видяха… Джон !
В крайна сметка, Джон бе ранен тежко, но в лазарета се погрижиха за него. Бяха му наляти повече от необходимото чаши уиски и той заспа.
– Видя ли? Рей го намери ! Това е чудо ! Спаси го ! – това беше темата на разговор вече. Всички гледаха и разбраха, че мустангът е върнал услугата на Джон от преди година.
А Рей беше легнал до леглото на заспалия ранен войник и зорко го наглеждаше…

 

Posted in Uncategorized | има 1 коментар