Дали?

Дали когато не чувстваме болка не ни е страх? Или би трябвало повече да ни е страх? Според мен, когато не чувстваш нищо би трябвало да те е страх. Да те е страх, че не те е страх от болката. Какво е болката? Гадното нещо, което кара очите ти да се напълнят със сълзи, сърцето ти да притупка няколко пъти по-бързо, адреналина да ти се вдигне и т.н. Но все пак има ли болка, има и радост. Поне аз съм на такова мнение. Не можеш цял живот да се усмихваш без да те боли. И все пак, болката може и да е приятна. Не в смисъл на мазохизъм. Просто има и приятна болка. Понякога болката просто е по-малкото зло. The pain and the rain…

Друго, над което размишлявах днес. Когато не си казал нещо, значи ли, че не го правиш? Примерно не казваш, че четеш това. Но не казал и че не го четеш. Мисля, че се обърках… Не, така е. Това значи ли, че четеш в момента? Това не мога да си обясня.. вид лъжа ли е? Мисля, че не е. Но е измама. Всмисъл, че е измама от гледна точка на това, че не си признал какво правиш в момента. И все пак.. Не знам, обърках се. Както и да е.

Ваканция и простотия -  много я искаше, ето ти я !

No Name

Ето ме отново в моето кошче за душевни отпадъци и мястото ми за споделяне на думи. Отдавна не съм писал. Няма значение защо.
Та, язък за 1000 стипендии, още ме е яд, че не спечелих. Но за сметка на това се случиха куп други неща. Започваме.

Такам, време е за първата ни екскурзия от училище. Не вярвах, че това някога ще стане, но факт! Записхме се на школа по география и това ни се отплаща – екскурзия до пещерата Дяволското гърло и спане в Пампорово. На мен ще ми е интересно, понеже до сега не съм бил с пещера. Още повече, че ще се съберем достатъчно хора, че да ми е забавно с тях и смятам да си прекарам уникално.

Турнира по футбол с училище. За сефте на големия турнир ние излизаме от групите. И то бяхме първи. Сега сме на 1/8 финал с шампионите от миналата година. Да видим какъв ще ни е късмета. Стискайте палци.

В училище всичко е нормално. Както всяка година, започвам слабо, но навлизам във „форма“. Ходя на курсове по английски и математика и това определено ме изтощава. И сега с тази първа смяна и с това ранно ставане.. Направооо… Но както и да е, поне имам време следобед да излезна и да се видя с много приятели, които не съм виждал от много време. А пък и се очертава грипна ваканция…

Случваха се и добри неща, случваха се и лоши. Възможно е скоро пак да почна да пиша почти всеки ден за мойте лични простотии и изживявания. Сигурно това е най-скучния блог, понеже като ги гледам другите всеки си пише за нещо интересно каквото е гледал, прочел, видял, намерил и т.н. А аз само пиша някакви простотийки. Но ми е все тая. Знам, че ми го четат около 10 човека и явно им е интересно. За това ще видим дали няма да ме мързи и дали въобще ще има какво да пиша тук. Защото вече си имам човек до мен, на когото мога почти всичко да казвам. Не че преди си нямах, но сега е някак си различно…

Относно писанията ми. Продължавам да си пиша чат-пат. Получават се някои стихчета, даже баща ми хареса едно от тях, а това е истинско признание за мен. Стихчето скоро ще бъде постнато в блога. Сега се мъча да пиша разкази. Направих два бегли опита. Разбрах къде бъркам и скоро ще се хвана да напиша едно що-годе прилично разказче.

С мен до тук за сега.