! ! !

Не мога да ти вярвам

Не мога да ти вярвам,
отчужди се.
Време сам прекарвам,
след като отдалечи се.

Първо спряхме да се виждаме,
после и да се чуваме.
Започнахме да се ненавиждаме
след нашето сбогуване.

Съжалението изпълва нашите души,
че между нас нищо не се получи.
Съжаляваме, че Бог ни разреши
това нещастие да ни сполучи.

Съмнявам се, че някога си ме обичала
или любов недоказана е тя.
Всяка твоя дума в лъжа ме беше въвличала,
но рано или късно осъзнах твоята игра…
By chriskiss

Ето на това попаднах снощи докато се ровичках в интернет. Много ме изпълни. Пълно е и то, с истини.

Понякога като се ровя в нета се натъквам на много хубави крилати фрази, мисли или цитати, стихотворение и т.н. Много им се радвам и се опитвам да разгадая какво точно иска да ни каже авторът и защо го казва по този начин. Интересно ми е.  И други неща са ми интересно в последно време. Уточних, че въпреки, че бях казал, че няма да съм толкова наивен, все още съм. Пак ще трябва да се преработвам. Разбрах, също така, че малко хора оценяват малките жестове и вярват в добротата. Повечето са алчни, безлични, сиви лица, с фалшиви усмивки и незначителни за тях думи, които стремят само и единствено личното благо. Писнало ми е от такива хора. Колкото и да се мъча аз не мога да стана един от тях. Явно няма да стане на моето. Няма да се опитвам да не става на тяхното. Те ще разберат, че в живота има и по-важни неща от собственото. Надявам се, че не аз греша. Въпреки, че знам, че греша, аз няма да се променя. Оставам си такъв. Днес късметчето ми във Facebook гласеше -  Не съжалявай за предишните си грешки. Те са те направили това, което си сега. Много ми хареса. Аз не съм съжалявал май за нищо до сега. Може би един, два пъти, на моменти. Но накрая винаги се оказва, че е нямало смисъл. Щом съм го направил, значи така съм искал, значи съм искал да постигна нещо определено. Е, не винаги съм успявал, но… Такъв е живота, някой ще умира.

Дали?

Дали когато не чувстваме болка не ни е страх? Или би трябвало повече да ни е страх? Според мен, когато не чувстваш нищо би трябвало да те е страх. Да те е страх, че не те е страх от болката. Какво е болката? Гадното нещо, което кара очите ти да се напълнят със сълзи, сърцето ти да притупка няколко пъти по-бързо, адреналина да ти се вдигне и т.н. Но все пак има ли болка, има и радост. Поне аз съм на такова мнение. Не можеш цял живот да се усмихваш без да те боли. И все пак, болката може и да е приятна. Не в смисъл на мазохизъм. Просто има и приятна болка. Понякога болката просто е по-малкото зло. The pain and the rain…

Друго, над което размишлявах днес. Когато не си казал нещо, значи ли, че не го правиш? Примерно не казваш, че четеш това. Но не казал и че не го четеш. Мисля, че се обърках… Не, така е. Това значи ли, че четеш в момента? Това не мога да си обясня.. вид лъжа ли е? Мисля, че не е. Но е измама. Всмисъл, че е измама от гледна точка на това, че не си признал какво правиш в момента. И все пак.. Не знам, обърках се. Както и да е.

Ваканция и простотия -  много я искаше, ето ти я !