Дали когато не чувстваме болка не ни е страх? Или би трябвало повече да ни е страх? Според мен, когато не чувстваш нищо би трябвало да те е страх. Да те е страх, че не те е страх от болката. Какво е болката? Гадното нещо, което кара очите ти да се напълнят със сълзи, сърцето ти да притупка няколко пъти по-бързо, адреналина да ти се вдигне и т.н. Но все пак има ли болка, има и радост. Поне аз съм на такова мнение. Не можеш цял живот да се усмихваш без да те боли. И все пак, болката може и да е приятна. Не в смисъл на мазохизъм. Просто има и приятна болка. Понякога болката просто е по-малкото зло. The pain and the rain…
Друго, над което размишлявах днес. Когато не си казал нещо, значи ли, че не го правиш? Примерно не казваш, че четеш това. Но не казал и че не го четеш. Мисля, че се обърках… Не, така е. Това значи ли, че четеш в момента? Това не мога да си обясня.. вид лъжа ли е? Мисля, че не е. Но е измама. Всмисъл, че е измама от гледна точка на това, че не си признал какво правиш в момента. И все пак.. Не знам, обърках се. Както и да е.
Ваканция и простотия - много я искаше, ето ти я !